Ще споделя нещо относно посоката на мислене, която следвам от години относно изкуството в група.
Според мен има една тънка линия между "искам да танцувам" и "не спирам да танцувам", която е почти невидима. Става въпрос за онзи предел, който преминаваш и ставаш един отдаден танцьор, който бива разпознат и се отличава и който разбира, че колкото повече се развива, толкова повече има да се развива. Преминавайки тази линия се запознаваме с обширния свят на танца и понякога рискуваме да се изгубим. Но това няма да се случи, ако оставаме заедно като група, като мисъл и усещане. Да имаш ярка индивидуалност е страхотна привилегия, но ако отделните уникални индивидуалности успеят да си взаимодействат и да се допълват, тогава една такава група става незаменима! Получава се така, че застанали един до друг, изразяваме себе си по един естествен и забележителен начин, а групата изпъква с богато разнообразие на качества. Колкото сме по-различни, толкова по-цветна и интересна е визията ни, а синхронът при изпълнение е още по-впечатляващ, на фона на всички отделни характеристики, които притежаваме. Не спирайте да развивате силните си страни, не претопявайте това , което ви отличава, а го вложете в групата с пълна сила. Така ще се чувствате още по-свободни и себе си, но ще имате опора зад гърба си, ще имате приятели и ще усетите удоволствието да споделяте с хора, които мислят в една посока с вас.
Това е моята философия относно Funkalicious Crew и не само..
Бъдете положителни! :) Бъдете част от нещо хубаво! :)
Николина Тодорова
